Посветено
Красива си, дори невероятна…
видение от сън родено.
И не за сетивата само си приятна,
сърцето ми от теб е променено.
Желание безкрайно чакано,
рисувано преди от мен в мечти.
Желание с години неизплакано,
почти удавено от непресъхващи сълзи.
Магия си, от Господ сътворена,
беднякът моли се за теб.
За него някак да си прекроена -
дали дошъл е неговият ред?...
Красива си, дори невероятна…
ще ме докоснеш ли сега?
Да те усетя и, за миг един понятна,
да си отида сам, но без тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Илиев Всички права запазени
