Посветено на Д.Д
Обичах те, но ти си тръгна.
Отиде си от таз земя.
И остави мен сама,
за теб да мисля и мълвя.
И моите думи
извисяват се в небето.
И гравират се
със болка във сърцето.
И адска болка
блъска ме в гърдите,
със тебе заедно
загинаха мечтите.
Утолявам мъката си
във душата
със пълна чаша вино
във ръката.
И от болка пак пияна
посрещам утрото сама.
И в кървави сълзи обляна
твойта избеляла снимка пак държа.
От ангел ти превърна се в дявол
и понесе моята душа
със теб надолу
към брега на черната река.
Но аз успях да се откъсна
от студената ръка, която ме държи
и смъртта от мене да отблъсна.
А тя със теб надолу да върви.
Отлетяха дни, а може би години,
не помня вече твоите очи.
Забравих аз гласа ти нежен,
но в мене пак се раждат същите мечти.
И аз дочаках твойто възкресение,
при мене ти отново долетя,
като възхитително видение
върху крилете на любовта.
Сърцето мое бие в упоение
и пак усещам аз
това божествено вълнение,
че отново съм със тебе аз.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
