Инчето (Ива)
35 83
9.11.2007 г., 8:36 ч.

Посветено на Д.Д 

  Поезия » Любовна
775 0 3

Обичах те, но ти си тръгна.

Отиде си от таз земя.

И остави мен сама,

за теб да мисля и мълвя.

 

И моите думи

извисяват се в небето.

И гравират се

със болка във сърцето.


И адска болка

блъска ме в гърдите,

със тебе заедно

загинаха мечтите.

 

Утолявам мъката си

във душата

със пълна чаша вино

във ръката.

 

И от болка пак пияна

посрещам утрото сама.

И в кървави сълзи обляна

твойта избеляла снимка пак държа.

 

От ангел ти превърна се в дявол

и понесе моята душа

със теб надолу

към брега на черната река.

 

Но аз успях да се откъсна

от студената ръка, която ме държи

и смъртта от мене да отблъсна.

А тя със теб надолу да върви.

 

Отлетяха дни, а може би години,

не помня вече твоите очи.

Забравих аз гласа ти нежен,

но в мене пак се раждат същите мечти.

 

И аз дочаках твойто възкресение,

при мене ти отново долетя,

като възхитително видение

върху крилете на любовта.

 

Сърцето мое бие в упоение

и пак усещам аз

това божествено вълнение,

че отново съм със тебе аз.

© Ива Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??