1 dic 2009, 9:31

Посветено на Дебора

604 0 0

На твоето рамо мога да поплача,
опора да потърся в теб.
Дори да те събудя в здрача,
не би ме отпратила, Деб.

С теб мога да споделя мечтите си,
мога и несгодите да споделя.
От теб не бих скрила сълзите си
ти си моята приятелка, най-добра.

До мен си, когато тъгувам,
когато страдам и плача.
До мен си, когато кошмар сънувам,
дори когато в очите ми има тъга.

Благодаря ти, приятелко мила,
за това, че си до мен.
Благодаря ти, ти даваш ми сила,
зареждаш ме с радост всеки ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пролетното момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...