30 jun 2009, 12:57

Посветено на децата на деня

738 0 8

В полето на звездите омайни - погледни

и от там знание получи.

Ти хоризонти преброди

и в далечни места с чиста мисъл отиди.

И светлината ти потърси,

намери я и я вземи,

и дай я на хората добри.

До реката на детството свято,

ти поспри и от там  Любов вземи.

До Безкрая ти отиди

и от там Вяра  поеми,

и тръгни напред,

в зоната на тъмнината човешка.

Ти дай - неща тъй велики:

- СВЕТЛИНА - МИСЪЛ - НАДЕЖДА!

- ВОДА - ЛЮБОВ - БОГ!

- БЕЗКРАЙ - ВЯРА - СИН!

В едното цяло се окъпи

и поеми пътя си велик -

на мъчения, лишения,

но с Дух Велик.

Бог се той нарича,

и Вселенски разум,

и Бяла светлина!

 

13.01.98г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сириус Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...