30.06.2009 г., 12:57

Посветено на децата на деня

740 0 8

В полето на звездите омайни - погледни

и от там знание получи.

Ти хоризонти преброди

и в далечни места с чиста мисъл отиди.

И светлината ти потърси,

намери я и я вземи,

и дай я на хората добри.

До реката на детството свято,

ти поспри и от там  Любов вземи.

До Безкрая ти отиди

и от там Вяра  поеми,

и тръгни напред,

в зоната на тъмнината човешка.

Ти дай - неща тъй велики:

- СВЕТЛИНА - МИСЪЛ - НАДЕЖДА!

- ВОДА - ЛЮБОВ - БОГ!

- БЕЗКРАЙ - ВЯРА - СИН!

В едното цяло се окъпи

и поеми пътя си велик -

на мъчения, лишения,

но с Дух Велик.

Бог се той нарича,

и Вселенски разум,

и Бяла светлина!

 

13.01.98г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...