Посветено на Любовта

Любовта е магия, която главата завърта ми,
и понякога даже ме вдига високо, високо.
Аз не крия, че често след нея с надежда озъртам се –
аз, готов да се сбия с живота си, който понякога ток е.

Любовта е стихия, която ще мине направо през къщата,
и жестоки пожари в сърцето ще пали с усмивка...
Любовта е в страха по любимия, който нощес се завръща,
и се губи в очи на жената, която била е щастливка...

Любовта е рòса по очите красиви на цветето...
Любовта е смъртта на живота и вечното раждане.
Любовта ни нашепва понякога тихичко: „Спрете се!“.
Любовта състои се в това да получиш желано обаждане.

Любовта е сълза и поредна цигара на гарите.
Любовта е жена и почукване шумно на токчета.
Любовта е игра – от онези, които са старите
и в които живота си бавно редим го по блокчета.