8 jun 2008, 9:01

Посветено на Маги

1.2K 0 5

                  Посветено на Маги

 

                Благославям тази вечер

                и твоите очи

                и твоите ръце

                и твоя южен темперамент

                Поемах те като топъл полъх

                който разнася топлина

                по моето тяло

                Като топъл метал

                от когото за миг отскачам

                за да не се изпепеля

   

                Ти си онзи вулкан

                който изригва в мен

                и онова просветление

                което тъй рядко

                ме обладава в живота

                Ти си огънят

                който бушува неукротим

                и онзи взрив              

                който гаси пожари            

                Благославям

                тази вечер

                и твоите ръце

                и твоите очи

                и твоя южен темперамент

 

 

                         

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветан Войнов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ех...че хубаво...!
    обичаш думите...и те...те обичат...
    Маги ти благодари, с обич...Хубаво е, Цветане!
  • Много красиво посвещение. Поздрави и на двамата
  • Благодаря ви девойки, но...признавам си не разбирам от стихове...нито как се редят...просто това е един вик, който съм успял да запиша върху листа...ако го дооформите...ще ви бъда признателен...това ще бъде първия ми урок!
  • Даааа, това беше изненадав бял стих! Страхотно посвещение! Дано щастието ти е вечно! Не се отказвай и такива да ги редиш. Майсторството не ти е изневерило! Комплименти Цветан!
  • Уауу, хубаво е!
    Поздравления, Войнов!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...