8 jun 2008, 9:01

Посветено на Маги

1.2K 0 5

                  Посветено на Маги

 

                Благославям тази вечер

                и твоите очи

                и твоите ръце

                и твоя южен темперамент

                Поемах те като топъл полъх

                който разнася топлина

                по моето тяло

                Като топъл метал

                от когото за миг отскачам

                за да не се изпепеля

   

                Ти си онзи вулкан

                който изригва в мен

                и онова просветление

                което тъй рядко

                ме обладава в живота

                Ти си огънят

                който бушува неукротим

                и онзи взрив              

                който гаси пожари            

                Благославям

                тази вечер

                и твоите ръце

                и твоите очи

                и твоя южен темперамент

 

 

                         

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветан Войнов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ех...че хубаво...!
    обичаш думите...и те...те обичат...
    Маги ти благодари, с обич...Хубаво е, Цветане!
  • Много красиво посвещение. Поздрави и на двамата
  • Благодаря ви девойки, но...признавам си не разбирам от стихове...нито как се редят...просто това е един вик, който съм успял да запиша върху листа...ако го дооформите...ще ви бъда признателен...това ще бъде първия ми урок!
  • Даааа, това беше изненадав бял стих! Страхотно посвещение! Дано щастието ти е вечно! Не се отказвай и такива да ги редиш. Майсторството не ти е изневерило! Комплименти Цветан!
  • Уауу, хубаво е!
    Поздравления, Войнов!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...