8.06.2008 г., 9:01

Посветено на Маги

1.2K 0 5

                  Посветено на Маги

 

                Благославям тази вечер

                и твоите очи

                и твоите ръце

                и твоя южен темперамент

                Поемах те като топъл полъх

                който разнася топлина

                по моето тяло

                Като топъл метал

                от когото за миг отскачам

                за да не се изпепеля

   

                Ти си онзи вулкан

                който изригва в мен

                и онова просветление

                което тъй рядко

                ме обладава в живота

                Ти си огънят

                който бушува неукротим

                и онзи взрив              

                който гаси пожари            

                Благославям

                тази вечер

                и твоите ръце

                и твоите очи

                и твоя южен темперамент

 

 

                         

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветан Войнов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ех...че хубаво...!
    обичаш думите...и те...те обичат...
    Маги ти благодари, с обич...Хубаво е, Цветане!
  • Много красиво посвещение. Поздрави и на двамата
  • Благодаря ви девойки, но...признавам си не разбирам от стихове...нито как се редят...просто това е един вик, който съм успял да запиша върху листа...ако го дооформите...ще ви бъда признателен...това ще бъде първия ми урок!
  • Даааа, това беше изненадав бял стих! Страхотно посвещение! Дано щастието ти е вечно! Не се отказвай и такива да ги редиш. Майсторството не ти е изневерило! Комплименти Цветан!
  • Уауу, хубаво е!
    Поздравления, Войнов!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...