Jun 8, 2008, 9:01 AM

Посветено на Маги

  Poetry » Love
1.2K 0 5

                  Посветено на Маги

 

                Благославям тази вечер

                и твоите очи

                и твоите ръце

                и твоя южен темперамент

                Поемах те като топъл полъх

                който разнася топлина

                по моето тяло

                Като топъл метал

                от когото за миг отскачам

                за да не се изпепеля

   

                Ти си онзи вулкан

                който изригва в мен

                и онова просветление

                което тъй рядко

                ме обладава в живота

                Ти си огънят

                който бушува неукротим

                и онзи взрив              

                който гаси пожари            

                Благославям

                тази вечер

                и твоите ръце

                и твоите очи

                и твоя южен темперамент

 

 

                         

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветан Войнов All rights reserved.

Comments

Comments

  • ех...че хубаво...!
    обичаш думите...и те...те обичат...
    Маги ти благодари, с обич...Хубаво е, Цветане!
  • Много красиво посвещение. Поздрави и на двамата
  • Благодаря ви девойки, но...признавам си не разбирам от стихове...нито как се редят...просто това е един вик, който съм успял да запиша върху листа...ако го дооформите...ще ви бъда признателен...това ще бъде първия ми урок!
  • Даааа, това беше изненадав бял стих! Страхотно посвещение! Дано щастието ти е вечно! Не се отказвай и такива да ги редиш. Майсторството не ти е изневерило! Комплименти Цветан!
  • Уауу, хубаво е!
    Поздравления, Войнов!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...