16 ago 2018, 1:32

Посветено на сина ми

  Poesía
2.7K 3 2

Невъзможно е да те напиша в стих,

но ще се опитам – ти си вятър млад, развихрен.

Щур и палав си, по момчешки войн, красив,

по детски мил и чист, разтапящо невинен, искрен.

 

Във мен се гушкаш ласкаво и нежно,

а сърцето детско пълно е със топъл зов,

и всичко е така красиво, сладко, скрежно,

и е неподправено – ухае на любов.

 

Летиш със дрон в мечтите си далеко,

със геймърски  компютър в мислите сърфираш.

Момче си още мъничко,  но леко

 и стремглаво към целта спринтираш.

 

Очите ти искрят с небесни блясъци,

сътворени твои приказки се реят в сините морета.

Мечтите ти играят, тичат във отблясъци,

и рицарска мъжественост изпълва сърцето на детето.

 

Пламти, гори за Истината – извоювай правотата.

Бъди добър, готов да даваш обич без отплата.

Бъди мой сине, смел и силен! Достойно отстоявай Свободата!

Бъди привързан с Божиите думи и верен остани, живей мечтата!

 

Обичам те

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила ,Руми благодаря! Силно съм развълнувана от думите ти върху стихотворението ми! Благодаря,че си почувствала сърцето ми! Бъди щастлива и все така докосваща по уникален начин чрез поезията си!
  • Любовта извира от всяка думичка, защото е продиктувана от сърцето ти, Мария! Майчиният благослов е нещо скъпо и много ценно! Поздравявам те!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....