16.08.2018 г., 1:32

Посветено на сина ми

2.7K 3 2

Невъзможно е да те напиша в стих,

но ще се опитам – ти си вятър млад, развихрен.

Щур и палав си, по момчешки войн, красив,

по детски мил и чист, разтапящо невинен, искрен.

 

Във мен се гушкаш ласкаво и нежно,

а сърцето детско пълно е със топъл зов,

и всичко е така красиво, сладко, скрежно,

и е неподправено – ухае на любов.

 

Летиш със дрон в мечтите си далеко,

със геймърски  компютър в мислите сърфираш.

Момче си още мъничко,  но леко

 и стремглаво към целта спринтираш.

 

Очите ти искрят с небесни блясъци,

сътворени твои приказки се реят в сините морета.

Мечтите ти играят, тичат във отблясъци,

и рицарска мъжественост изпълва сърцето на детето.

 

Пламти, гори за Истината – извоювай правотата.

Бъди добър, готов да даваш обич без отплата.

Бъди мой сине, смел и силен! Достойно отстоявай Свободата!

Бъди привързан с Божиите думи и верен остани, живей мечтата!

 

Обичам те

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила ,Руми благодаря! Силно съм развълнувана от думите ти върху стихотворението ми! Благодаря,че си почувствала сърцето ми! Бъди щастлива и все така докосваща по уникален начин чрез поезията си!
  • Любовта извира от всяка думичка, защото е продиктувана от сърцето ти, Мария! Майчиният благослов е нещо скъпо и много ценно! Поздравявам те!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...