21 may 2020, 9:57  

Посветено на всички учители

  Poesía » Civil
791 1 0

Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
благодарните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни в нас слънчево пее,
от нищо и от никого непобедима с бял огън грее.
Учителю, с уважение пред теб, днес свеждаме глава,

признателните твои ученици от всички времена,
ти винаги ще грееш като слънце ярко в нашите сърца,
от вълшебната магия на твоите камбанени слова,
се раждаха героите велики на славните ни времена,
в храбри битки с бяло безсмъртие извоювали свобода.
Учителю, с възхищение пред теб, днес свеждаме глава,
благодарните твои ученици от всички времена,
поклон за всичко дето ти ни даде, за твойта обич и доброта,
за словата смели и  родолюбиви, които пробуждаха сърца
и вееха в балкана роден бунтовни победни знамена,
за да я има днес нашата България на картата на света.
Учителю, на тебе сме длъжници, знаем го добре това,
ние, признателните твои ученици от всички времена,
цветя днес ти подаряваме и ще пазим за теб спомен жив,
във всички наши дни ще грее с блясък винаги красив,
като бял компас ще сочи верен път на всеки кръстопът.
Учителю,  пред твоя подвиг свят бледнеят моите слова,
но знам, че ти през вековете гледаш с очите на всеки жив,
затова на теб не ти е нужен лъскав паметник красив,
защото ти самият си безсмъртие,слънце,крила,светлина,
защото всички медали,награди,светска суета,слава,пари,
са нищо пред усмивката щастлива в детските искрени очи.

 

 

2

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...