21 may 2020, 9:57  

Посветено на всички учители

  Poesía » Civil
801 1 0

Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
благодарните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни в нас слънчево пее,
от нищо и от никого непобедима с бял огън грее.
Учителю, с уважение пред теб, днес свеждаме глава,

признателните твои ученици от всички времена,
ти винаги ще грееш като слънце ярко в нашите сърца,
от вълшебната магия на твоите камбанени слова,
се раждаха героите велики на славните ни времена,
в храбри битки с бяло безсмъртие извоювали свобода.
Учителю, с възхищение пред теб, днес свеждаме глава,
благодарните твои ученици от всички времена,
поклон за всичко дето ти ни даде, за твойта обич и доброта,
за словата смели и  родолюбиви, които пробуждаха сърца
и вееха в балкана роден бунтовни победни знамена,
за да я има днес нашата България на картата на света.
Учителю, на тебе сме длъжници, знаем го добре това,
ние, признателните твои ученици от всички времена,
цветя днес ти подаряваме и ще пазим за теб спомен жив,
във всички наши дни ще грее с блясък винаги красив,
като бял компас ще сочи верен път на всеки кръстопът.
Учителю,  пред твоя подвиг свят бледнеят моите слова,
но знам, че ти през вековете гледаш с очите на всеки жив,
затова на теб не ти е нужен лъскав паметник красив,
защото ти самият си безсмъртие,слънце,крила,светлина,
защото всички медали,награди,светска суета,слава,пари,
са нищо пред усмивката щастлива в детските искрени очи.

 

 

2

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...