21.05.2020 г., 9:57  

Посветено на всички учители

788 1 0

Учителю, с обич пред теб, днес свеждаме глава,
благодарните твои ученици от всички времена,
защото ти дари ни с крила от зряща светлина,
която и в най-облачни дни в нас слънчево пее,
от нищо и от никого непобедима с бял огън грее.
Учителю, с уважение пред теб, днес свеждаме глава,

признателните твои ученици от всички времена,
ти винаги ще грееш като слънце ярко в нашите сърца,
от вълшебната магия на твоите камбанени слова,
се раждаха героите велики на славните ни времена,
в храбри битки с бяло безсмъртие извоювали свобода.
Учителю, с възхищение пред теб, днес свеждаме глава,
благодарните твои ученици от всички времена,
поклон за всичко дето ти ни даде, за твойта обич и доброта,
за словата смели и  родолюбиви, които пробуждаха сърца
и вееха в балкана роден бунтовни победни знамена,
за да я има днес нашата България на картата на света.
Учителю, на тебе сме длъжници, знаем го добре това,
ние, признателните твои ученици от всички времена,
цветя днес ти подаряваме и ще пазим за теб спомен жив,
във всички наши дни ще грее с блясък винаги красив,
като бял компас ще сочи верен път на всеки кръстопът.
Учителю,  пред твоя подвиг свят бледнеят моите слова,
но знам, че ти през вековете гледаш с очите на всеки жив,
затова на теб не ти е нужен лъскав паметник красив,
защото ти самият си безсмъртие,слънце,крила,светлина,
защото всички медали,награди,светска суета,слава,пари,
са нищо пред усмивката щастлива в детските искрени очи.

 

 

2

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...