Посветих на тебе този стих
с обич и болка
Как искам слънцето да върна в твойте мисли
и снeгът в душата да стопя със топлина.
Да изпиша тъгата си в есенни листи,
да ги запаля и да изхвърля пепелта.
Вгорчен, на плещите лежи страхът ми,
а аз заспивам в мъката, обляна във сълзи.
Гальовно вятърът припява в тишината,
а тя с мелодията си опитва да спои
пропуканата част от мен самата,
която с болка се промъкна и узря
в гърдите. И остави мътна диря,
безмълвна диря, с име самота.
И тъга, че толкоз късно те намерих,
но от мене скрива те света жесток.
В упование ще падна в храма на колене,
свещица малка ще запаля и помоля Бог...
Горещо ще Му се помоля с вяра във сърцето.
И нека ни даде от силата и мъдростта си.
За да пребъдеш в мен и в мойта същност,
за да спечеля още време с теб за обичта ни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados
