16 ene 2005, 19:08

Потайно

  Poesía
1.3K 0 3
От тишината с тихи стъпки,
промъкваща се като сянка идвам
да те докосна сякаш ме сънуваш.
От мойте устни нощем да се будиш.

И пак така потайно ще си тръгна,
оставила по тялото следи от чувства,
а утре пак ще се завърна
с надежда скрита да си буден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно стихче! Кратичко, но изпълнено докрай, пропито с чувство, надежди, недоизречени желания.Просто е пленително, музика струи от него. Браво Деси! 6
  • Прекрасно е....
  • мн е хубаво мн ми хареса и затова те поущявам с 6

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...