16 ene 2005, 19:08

Потайно

  Poesía
1.3K 0 3
От тишината с тихи стъпки,
промъкваща се като сянка идвам
да те докосна сякаш ме сънуваш.
От мойте устни нощем да се будиш.

И пак така потайно ще си тръгна,
оставила по тялото следи от чувства,
а утре пак ще се завърна
с надежда скрита да си буден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно стихче! Кратичко, но изпълнено докрай, пропито с чувство, надежди, недоизречени желания.Просто е пленително, музика струи от него. Браво Деси! 6
  • Прекрасно е....
  • мн е хубаво мн ми хареса и затова те поущявам с 6

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...