16.01.2005 г., 19:08

Потайно

1.3K 0 3
От тишината с тихи стъпки,
промъкваща се като сянка идвам
да те докосна сякаш ме сънуваш.
От мойте устни нощем да се будиш.

И пак така потайно ще си тръгна,
оставила по тялото следи от чувства,
а утре пак ще се завърна
с надежда скрита да си буден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно стихче! Кратичко, но изпълнено докрай, пропито с чувство, надежди, недоизречени желания.Просто е пленително, музика струи от него. Браво Деси! 6
  • Прекрасно е....
  • мн е хубаво мн ми хареса и затова те поущявам с 6

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...