16.01.2005 г., 19:08

Потайно

1.3K 0 3
От тишината с тихи стъпки,
промъкваща се като сянка идвам
да те докосна сякаш ме сънуваш.
От мойте устни нощем да се будиш.

И пак така потайно ще си тръгна,
оставила по тялото следи от чувства,
а утре пак ще се завърна
с надежда скрита да си буден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно стихче! Кратичко, но изпълнено докрай, пропито с чувство, надежди, недоизречени желания.Просто е пленително, музика струи от него. Браво Деси! 6
  • Прекрасно е....
  • мн е хубаво мн ми хареса и затова те поущявам с 6

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....