Да видиш небесното щастие в очите

е жива излюзия в мислите свише.

А аз искам да гледам, макар и да зная,

че някак пошло обречено е то изначало.

Да пишеш слова, неразбрани от разума,

е като бурен поток, пролазил в краката.

А аз искам да пиша и да споделям понякога,

макар да е твърде далечно моето ехо.

Не си ли си мислил, че вече е сторено

туй, що редя редом със тебе? Макар и да зная,

че вече е свършено, аз просто не спя,

а се бия със себе си... твърде неземно е.

Да пишеш откровения с своето висше,

не е толкова лесно, но пък е истинско.

Бих дала любов. И на теб също, мой мили,

дори и изплакана, дори изплакано - чиста.