Потокът
Началото е бързо:
идваш някак от небето.
Животът грабва те веднага,
ставаш капка от морето.
Потокът на живота,
част от него си сега.
Веднага грабва те въртопа
на забързаната същина.
Капките се смесват.
Заедно се движат.
Съдбите си преплитат
и към края те политат.
А потокът не пресъхва,
вечно пълен си седи,
защото когато капките умират,
навън започва да вали!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александър Димитров Todos los derechos reservados