Потокът

14 feb 2020, 10:47

Poesía

403 0 0

Началото е бързо:
идваш някак от небето.
Животът грабва те веднага,
ставаш капка от морето.

Потокът на живота,
част от него си сега.
Веднага грабва те въртопа
на забързаната същина.

Капките се смесват.
Заедно се движат.
Съдбите си преплитат
и към края те политат.

А потокът не пресъхва,
вечно пълен си седи,
защото когато капките умират,
навън започва да вали!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.