14 февр. 2020 г., 10:47

Потокът 

  Поэзия
401 0 0

 

Началото е бързо:
идваш някак от небето.
Животът грабва те веднага,
ставаш капка от морето.
 

Потокът на живота,
част от него си сега.
Веднага грабва те въртопа
на забързаната същина.
 

Капките се смесват.
Заедно се движат.
Съдбите си преплитат
и към края те политат.
 

А потокът не пресъхва,
вечно пълен си седи,
защото когато капките умират,
навън започва да вали!

© Александър Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??