Потокът
792
0
0
Началото е бързо:
идваш някак от небето.
Животът грабва те веднага,
ставаш капка от морето.
Потокът на живота,
част от него си сега.
Веднага грабва те въртопа
на забързаната същина.
Капките се смесват.
Заедно се движат.
Съдбите си преплитат
и към края те политат.
А потокът не пресъхва,
вечно пълен си седи,
защото когато капките умират,
навън започва да вали!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Димитров Всички права запазени
