27 oct 2015, 22:11  

Потомка тракийска

  Poesía » Otra
836 0 7

Потомка... на тракийски корен,
запазила навеки паметта
за онзи род, тъй древен, непокорен,
кодирал в мойте гени любовта.
Духът бунтовен в раклите заключвам,
чрез музите подтискам горестта
и влюбена в Орфея днес се уча
как с лира да докосвам вечността.
Как с песните и танците езични,
с шевиците извезани слънца
да върна онзи дух, така мистичен, 
от дебрите... заровени в пръстта.
Родът тракийски искам да прославям.
В жаравата да стъпвам без вина,
по нестинарски злото да изгарям
и мост да сложа с днешното сега.
Та силата да влея във чедата,
кръвта им да не става на вода.
Орисвам ги... да тачат свободата,
заложена в тракийската душа.

 

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Валери!
    Махнах го този член!
  • Харесах много!
  • Хубаво е човек, да си знае корена и да го прославя с гордост!
  • Браво! Каква сила, убеденост и воля да се запази и пренесе и в бъдеще
    духа на древните тракийци!
    ...как с лира да докосвам вечността..
    ...и мост да сложа с днешното сега...
    Горда потомка! Заслужава си!
    Поздравления за майсторският изказ!
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...