Потомка тракийска
Потомка... на тракийски корен,
запазила навеки паметта
за онзи род, тъй древен, непокорен,
кодирал в мойте гени любовта.
Духът бунтовен в раклите заключвам,
чрез музите подтискам горестта
и влюбена в Орфея днес се уча
как с лира да докосвам вечността.
Как с песните и танците езични,
с шевиците извезани слънца
да върна онзи дух, така мистичен,
от дебрите... заровени в пръстта.
Родът тракийски искам да прославям.
В жаравата да стъпвам без вина,
по нестинарски злото да изгарям
и мост да сложа с днешното сега.
Та силата да влея във чедата,
кръвта им да не става на вода.
Орисвам ги... да тачат свободата,
заложена в тракийската душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
