Потоп

Белее утрото във дъжд обляно,
извечните простори плачат в самота,
светът превърнал се е в тъмно блато,
свърталище на всяка суета.

Пороят няма злото да измие,
потопът грешките не ще да заличи,
отчаяната грозна безнадеждност
съвестта, доброто ще приспи.

А в този свят цветя цъфтяха,
имаше и топла Светлина,
хора с боговете равни бяха,
окриляни във полет на духа.

Потопът - смърт и отчаяние,
седем смъртни грехове,
вълните черни се чернеят
от кораби и птици без криле.