Потоп
954
0
0
Белее утрото във дъжд обляно,
извечните простори плачат в самота,
светът превърнал се е в тъмно блато,
свърталище на всяка суета.
Пороят няма злото да измие,
потопът грешките не ще да заличи,
отчаяната грозна безнадеждност
съвестта, доброто ще приспи.
А в този свят цветя цъфтяха,
имаше и топла Светлина,
хора с боговете равни бяха,
окриляни във полет на духа.
Потопът - смърт и отчаяние,
седем смъртни грехове,
вълните черни се чернеят
от кораби и птици без криле.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роксана Медичи Всички права запазени
