" Но не мога да тръгна, защото
си оплетох ръцете в косата ти."
Камелия Кондова
Да бях избягала, докато още можех,
докато не ми трепереха краката,
докато имах независима усмивка
и не се заплитах във косата ти...
Преди да ти напиша първи стих
и първата сълза след теб да тръгне,
преди във моя сън да се родиш
и да умираш вечно на разсъмване.
Преди да те превърна в смисъл ...