Потоп

                                                              " Но не мога да тръгна, защото

                                                                 си оплетох ръцете в косата ти."

                                                                                                      Камелия Кондова

Да бях избягала, докато още можех,
докато не ми трепереха краката,
докато имах независима усмивка
и не се заплитах във косата ти...
Преди да ти напиша първи стих
и първата сълза след теб да тръгне,
преди във моя сън да се родиш
и да умираш вечно на разсъмване.
Преди да те превърна в смисъл
и в песен, и във храм, и в хоризонт,
преди да завладееш мойте мисли,
преди да ме оставиш без подслон...
Сега е късно вече да избягам -
избяга ти и вятърът шепти:
"Любов не би си тръгнала през прага,
не е любов, и нищо, че боли."
Проклет да е, със старите рефрени,
какво разбира вятър от любов?! -
и той беглец е, дявол да го вземе,
ала след него и потоп!