28 abr 2023, 8:40

Потребителят

  Poesía » Civil
682 0 0

Сърцето обрасло е с шипове,
тръни душата опасват,
изпълнен е мозъкът с чипове,
сеят те мрак и омраза.

 

Това е човекът съвременен,
скапаният потребител,
парите за него и времето
Света са Обител.

 

Това е човекът безличен,
юзерът тъп и всеяден,
не може дори да обича,
от злоба разяден.

 

Сърцето обрасло е с шипове,
тръни душата опасват,
готов е да вярва на митове,
щом в новини ги показват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Влахов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...