30 may 2012, 11:16

Потресена Вселената мълчи 

  Poesía
460 0 2

Навън е слънце топло, светло,

окъпана Земята се люлее

и люлякова кърпа си наметна,

авлига знойна песен пее.

 

И дъгите си разплиска,

като цветен дъжд ги разпиля

и сврака влюбено се киска

и се целува с бисерна вода.

 

И сякаш изведнъж

се сгромоляса всичко,

изчезна слънцето надлъж...

и няма птички!

 

Потече като лава,

земята се замята - сгърчено кълбо...

Самотна лодка нейде плава,

морето пита се - защо?

 

Потресена Вселената мълчи,

избърса тихо горестни сълзи

и само Господ знае смисъла...

едно умира, друго за да се роди!

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??