Потресена Вселената мълчи
Навън е слънце топло, светло,
окъпана Земята се люлее
и люлякова кърпа си наметна,
авлига знойна песен пее.
И дъгите си разплиска,
като цветен дъжд ги разпиля
и сврака влюбено се киска
и се целува с бисерна вода.
И сякаш изведнъж
се сгромоляса всичко,
изчезна слънцето надлъж...
и няма птички!
Потече като лава,
земята се замята - сгърчено кълбо...
Самотна лодка нейде плава,
морето пита се - защо?
Потресена Вселената мълчи,
избърса тихо горестни сълзи
и само Господ знае смисъла...
едно умира, друго за да се роди!
© Румяна All rights reserved.
