Потънал Аз в своето мълчание,
дълбоко търся в себе си покой.
Не чувствам болка, никакво стенание,
любов и обич знам сега са мой.
Потънал Аз в облаците многоцветни,
сърцето в ритъм сочи моя път.
Душата ми изхвърли злоба, думите ответни,
любов гнезди в тихия ми кът.
Потънал Аз за всичко благодарен.
Не търся прошка. Защото съм простил.
Дори от своите по някога предаден,
знам какъв съм, знам какъв съм бил.
В.Й. 05.09.2015г.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados
Поздравление, Василе! Умееш да навлизаш в дълбините на същността.