5 сент. 2015 г., 21:24

Потънал Аз

455 0 1

 

Потънал Аз в своето мълчание,

дълбоко търся в себе си покой.

Не чувствам болка, никакво стенание,

любов и обич знам сега са мой.

Потънал Аз в облаците многоцветни,

сърцето в ритъм сочи моя път.

Душата ми изхвърли злоба, думите ответни,

любов гнезди в тихия ми кът.

Потънал Аз за всичко благодарен.

Не търся прошка. Защото съм простил.

Дори от своите  по някога предаден,

знам какъв съм, знам какъв съм бил.

                                            В.Й. 05.09.2015г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От миналото и настоящето един всеобхватен ум извлича всяко бъдеще - твърди Лаплас. Да търси дълбоко в себе си покой е сакрална повеля на аза. Така той се пренася в покоите на своя Платинен остров. А ближните винаги ще ни предават с целувката на Юда. Както вече казах и в предходния си коментар, ще бъдем разбрани истински само от разбойници, а оценени от случайни минувачи.

    Поздравление, Василе! Умееш да навлизаш в дълбините на същността.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...