5 сент. 2015 г., 21:24

Потънал Аз

457 0 1

 

Потънал Аз в своето мълчание,

дълбоко търся в себе си покой.

Не чувствам болка, никакво стенание,

любов и обич знам сега са мой.

Потънал Аз в облаците многоцветни,

сърцето в ритъм сочи моя път.

Душата ми изхвърли злоба, думите ответни,

любов гнезди в тихия ми кът.

Потънал Аз за всичко благодарен.

Не търся прошка. Защото съм простил.

Дори от своите  по някога предаден,

знам какъв съм, знам какъв съм бил.

                                            В.Й. 05.09.2015г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От миналото и настоящето един всеобхватен ум извлича всяко бъдеще - твърди Лаплас. Да търси дълбоко в себе си покой е сакрална повеля на аза. Така той се пренася в покоите на своя Платинен остров. А ближните винаги ще ни предават с целувката на Юда. Както вече казах и в предходния си коментар, ще бъдем разбрани истински само от разбойници, а оценени от случайни минувачи.

    Поздравление, Василе! Умееш да навлизаш в дълбините на същността.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...