diad011 (Васил Йотов)
232 280
5.09.2015 г., 21:24 ч.

Потънал Аз 

  Поезия » Друга
300 0 1

 

Потънал Аз в своето мълчание,

дълбоко търся в себе си покой.

Не чувствам болка, никакво стенание,

любов и обич знам сега са мой.

Потънал Аз в облаците многоцветни,

сърцето в ритъм сочи моя път.

Душата ми изхвърли злоба, думите ответни,

любов гнезди в тихия ми кът.

Потънал Аз за всичко благодарен.

Не търся прошка. Защото съм простил.

Дори от своите  по някога предаден,

знам какъв съм, знам какъв съм бил.

                                            В.Й. 05.09.2015г.

 

© Васил Йотов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • От миналото и настоящето един всеобхватен ум извлича всяко бъдеще - твърди Лаплас. Да търси дълбоко в себе си покой е сакрална повеля на аза. Така той се пренася в покоите на своя Платинен остров. А ближните винаги ще ни предават с целувката на Юда. Както вече казах и в предходния си коментар, ще бъдем разбрани истински само от разбойници, а оценени от случайни минувачи.

    Поздравление, Василе! Умееш да навлизаш в дълбините на същността.
Предложения
: ??:??