12 may 2020, 15:39

Потърси ли ме 

  Poesía » De amor
539 0 1

Потърси ли ме в тъмното на здрача,

във светлото сияние на тънък месец,

в' Вечерницата спряла да изчака

усмивката ми земна и далечна?

Аз скрита съм в небесната въздишка

на облаче разстлано без посока,

потърси ли ме в погледа на птица,

погледнала земята отвисоко?...

Защото не осъмнах тази сутрин

в ръцете на обичаща Зорница,

студено беше, времето летеше

да сбъдне неминуема поличба.

Да събере, или да ни запрати

във две посоки - тихи и неверни,

да създаде две сиротни вселени

за два живота с клетви разпилени.

Да стане горест, плакана от двама

във дом, където няма комка.

Потърси ли ме? Като всяка карма

съм скрита в теб – и щастие, и болка.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??