Потърси ли ме
Потърси ли ме в тъмното на здрача,
във светлото сияние на тънък месец,
в' Вечерницата спряла да изчака
усмивката ми земна и далечна?
Аз скрита съм в небесната въздишка
на облаче разстлано без посока,
потърси ли ме в погледа на птица,
погледнала земята отвисоко?...
Защото не осъмнах тази сутрин
в ръцете на обичаща Зорница,
студено беше, времето летеше
да сбъдне неминуема поличба.
Да събере, или да ни запрати
във две посоки - тихи и неверни,
да създаде две сиротни вселени
за два живота с клетви разпилени.
Да стане горест, плакана от двама
във дом, където няма комка.
Потърси ли ме? Като всяка карма
съм скрита в теб – и щастие, и болка.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
