Потърси ме
Когато си отида някой ден,
от живота - кратък и суетен,
не тъжи, а питай вятъра за мен,
ефирно носещ се, от свят далечен!....
Къде душата, волна, ми се рее?
Къде да ме потърсиш, във тъга?
Къде да чуеш, с обич как се смея?
Как да ме докоснеш, със ръка?.....
Косата, закачливо ще разроша,
ще те погаля, на вятъра - с дъха,
слънчевия ден, ще захаросам,
с кристалчета щастливи, от смеха!
Ако скърби, сърцето ти, за мене -
не мъчѝ го, с повече въпроси!
Облечи го от безкрая - с време,
нека дълго, дълго - да го носи!
Ще ме откриеш сутрин, във росата,
любовта - във славеева песен,
а усмивката - след дъжд, в дъгата,
сърцето - в залезът чудесен!
Потърси ме, в моята градина -
в дръвчето всяко или в цвете!
Душата ми е, в тях, за да ме има
и след края на живота - мимолетен!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados
