Когато си отида някой ден,
от живота - кратък и суетен,
не тъжи, а питай вятъра за мен,
ефирно носещ се, от свят далечен!....
Къде душата, волна, ми се рее?
Къде да ме потърсиш, във тъга?
Къде да чуеш, с обич как се смея?
Как да ме докоснеш, със ръка?.....
Косата, закачливо ще разроша,
ще те погаля, на вятъра - с дъха,
слънчевия ден, ще захаросам,
с кристалчета щастливи, от смеха! ...