Дървото на живота се обърна!
А корените впиват се в небето.
Отвсякъде дебне ни заплаха
а вятъра разпръсква - страх,
вируси и болести...та светът
е болен толкова отдавна -
отдавна пропиляхме
човешките си ценности...
Небесни корени впиват се
в душата - а викът ми като
ехо се завръща, покривам
с маска заспалата си същност
и чакам своя ред за да загина!
Тогава в мене нещо трепва,
събуждам се и бягам
от матрицата...оплитам се
в хилядите мрежи спуснати
от времето и разкъсвам
впитите вериги...
И оцелявам някак си!
Мутиралите чувства
ни отблъскват...
в капан сме всичките
и той се впива на дълбоко,
отваря рани - потъвам
в бездната на един
стар отмиращ свят.
А небесните ми корени
попиват се със звездност.
Попиват вяра, истини
надежда...улавям мислите си -
златни нишки и по - стълбата
на времето катеря към върхът
на звездната си същност...!
04.01.2021г
Катя Джамова
© Катя Todos los derechos reservados
за хубавите думи и коментари към стиха ми "Потъвам в бездната".
Толкова много се радвам да ви видя на моята страница.
Бъдете здрави, силни, вдъхновени и благословени!
Благодаря на авторите поставили стиха ми в любими!
"И взирам се в портала на златното бъдеще...
Където белият лотос разлиства листенца
на всичките най- добри човешки добродетели.
Мъдрост, благородство, справедливост,
търпение, знание, достойнство, благост,
благодарност, радост, щастие, любов...
И сетивата изпълват се със звездност
и вярвам, че този свят ще бъде спасен!"
Катя