Подяждало ни Черното Море –
настъпвал срещу нас брегът грузински.
От север Дунав глозгал ни. Да мре
България историята иска –
зле бранили сме континента стар
от отоманско агресивно племе.
А той със Атлантида за другар
в дълбоководен размисъл ще дреме.
Че е забравил тежкия урок –
обсади на Виена, Реконкиста –
и мюсюлмани разплодил. А Бог
не трае колективна глупост чиста.
Във самолюбието уязвен,
Олимп едва повърхността ще стига,
на материк нов нови богове
с нектар за здравето му тост ще вдигат.
С фенер, във бъчва плаващ, не човек
ще търси Диоген, а суши нови,
че Гърция, потъне ли след век,
с коварство тя Егея ще отрови.
С шанс исторически ще дойдат пак
народи нови, пo от нас способни,
а ние ще потънем – тъжен факт!
... Не са грузинците за туй виновни...
© Владимир Костов Todos los derechos reservados