Подяждало ни Черното Море –

настъпвал срещу нас брегът грузински.

От север Дунав глозгал ни. Да мре

България историята иска –

зле бранили сме континента стар

от отоманско агресивно племе.

А той със Атлантида за другар

в дълбоководен размисъл ще дреме.

Че е забравил тежкия урок –

обсади на Виена, Реконкиста –

и мюсюлмани разплодил. А Бог

не трае колективна глупост чиста.

Във самолюбието уязвен,

Олимп едва повърхността ще стига,

на материк нов нови богове

с нектар за здравето му тост ще вдигат.

С фенер, във бъчва плаващ, не човек

ще търси Диоген, а суши нови,

че Гърция, потъне ли след век,

с коварство тя Егея ще отрови.

С шанс исторически ще дойдат пак

народи нови, пo от нас способни,

а ние ще потънем – тъжен факт!

... Не са грузинците за туй виновни...