Повече харесвам чуждите магнолии

27 mar 2019, 23:06

Poesía » Del paisaje

564 3 3

Стъпвам върху пролетното им килимче,

и предвиждам броя на цветовете

за да мога да се изненадам,

защото винаги са повече.

Наблюдавам ги внимателно,

черпя ги с пчели и бръмбари,

светя им с очи в тъмното,

отдалеч ги галя по нослетата.

Плаках заедно с пролетта,

преди две години, когато

се беше разревала снежно

и ги оклюма заскрежени.

Триехме си заедно сополите,

ридаехме си по раменете,

проплаквахме на чести изблици

и си обещавахме, че няма вече…

Разказвам им и днес тъжната

история, те са я забравили,

греят преродено-нови.

И повече харесвам чуждите магнолии,

защото… нямам свои.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

MisteriaVechna (Misteria Vechna)

2019-03-28T20:05:32+02:00

Има ги в различни цветове, но със сигурност са за нежна музика. И мисля, че точно това искам да кажа за очакването 😊
MisteriaVechna (Misteria Vechna)

2019-03-28T19:34:01+02:00

И ще им измислиш хубава музика, която да им пускам, когато ги имам 😘
MisteriaVechna (Misteria Vechna)

2019-03-28T19:25:37+02:00

Искам да ти разкажа нещо за тази история с магнолиите, Блейк. Във връзка с онази тема, че трудното е по-желано. А магнолии мога да имам без затруднение. Затова умишлено драматизирам и бавя тази възможност. Така все-по силно ги желая и обичам... и ще почакам още, съвсем умишлено...