Повече харесвам чуждите магнолии
Стъпвам върху пролетното им килимче,
и предвиждам броя на цветовете
за да мога да се изненадам,
защото винаги са повече.
Наблюдавам ги внимателно,
черпя ги с пчели и бръмбари,
светя им с очи в тъмното,
отдалеч ги галя по нослетата.
Плаках заедно с пролетта,
преди две години, когато
се беше разревала снежно
и ги оклюма заскрежени.
Триехме си заедно сополите,
ридаехме си по раменете,
проплаквахме на чести изблици
и си обещавахме, че няма вече…
Разказвам им и днес тъжната
история, те са я забравили,
греят преродено-нови.
И повече харесвам чуждите магнолии,
защото… нямам свои.
© Misteria Vechna All rights reserved.
