23 nov 2008, 8:41

Повече от достатъчно

  Poesía » Otra
653 0 1
Ти укриваш истината,
светлини по пътя към успеха
и всичко бе лъжа.

Ти намираш гаранция,
че твоите думи ще са камъни
и всичко това умря.

Ти си малко неспокойна
за лика си, който разкрих
и всеки би се смял.

Ти си дива и непогрешима
и мълчиш виновно и дълго,
и всеки би разбрал.

А аз...
Виждам сякаш си прозрачна.
И виждам сякаш си от стъкло.
Готова ли си да нарисувам върху теб
чудовище?

***

Ти рисуваш върху мен
красиви истории, не спазила
и мотивите, скрити дълбоко.

Ти твориш всеки ден,
но твоите думи са стрели
и винаги раняват жестоко.

Ти отключваш себе си
и тъмната ти страна побеждава
светлината, от която съм направен.

Ти си сляпа за всичко,
но все пак за истината имаш очи
и все пак печелиш, когато падам забравен.

А аз...
Не дишам, когато съм до теб.
И не смея да те изживея отново.
Повече от достатъчно се сблъсквах с теб,
сега си иди...

***

Хей ти,
къде остави сърцето си?
Къде се изгуби
из големия град?
Аз ли те
приютих в себе си,
или всяка нощ спеше
по целия свят?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А аз...
    Не дишам, когато съм до теб.
    И не смея да те изживея отново.
    Повече от достатъчно се сблъсквах с теб,
    сега си иди...
    ---
    ще си отиде, ако ти я прогониш от мислите си

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...