23.11.2008 г., 8:41

Повече от достатъчно

652 0 1
Ти укриваш истината,
светлини по пътя към успеха
и всичко бе лъжа.

Ти намираш гаранция,
че твоите думи ще са камъни
и всичко това умря.

Ти си малко неспокойна
за лика си, който разкрих
и всеки би се смял.

Ти си дива и непогрешима
и мълчиш виновно и дълго,
и всеки би разбрал.

А аз...
Виждам сякаш си прозрачна.
И виждам сякаш си от стъкло.
Готова ли си да нарисувам върху теб
чудовище?

***

Ти рисуваш върху мен
красиви истории, не спазила
и мотивите, скрити дълбоко.

Ти твориш всеки ден,
но твоите думи са стрели
и винаги раняват жестоко.

Ти отключваш себе си
и тъмната ти страна побеждава
светлината, от която съм направен.

Ти си сляпа за всичко,
но все пак за истината имаш очи
и все пак печелиш, когато падам забравен.

А аз...
Не дишам, когато съм до теб.
И не смея да те изживея отново.
Повече от достатъчно се сблъсквах с теб,
сега си иди...

***

Хей ти,
къде остави сърцето си?
Къде се изгуби
из големия град?
Аз ли те
приютих в себе си,
или всяка нощ спеше
по целия свят?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А аз...
    Не дишам, когато съм до теб.
    И не смея да те изживея отново.
    Повече от достатъчно се сблъсквах с теб,
    сега си иди...
    ---
    ще си отиде, ако ти я прогониш от мислите си

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...