14 sept 2007, 19:42

Повече от всичко на света

  Poesía
967 0 2
Нощното небе е тъй красиво,
някога то беше наше до зори,
гледахме небето тъй щастливо,
отдадени на обич и мечти.

Какво ли стана с любовта,
с думите, изречени тъй нежно,
нима загубихме ги във нощта,
в синьото небе безбрежно.

Дали била е любовта лъжа,
а думите - измама непростима,
нима и всичко е било лъжа,
защо наричаше ме ти "любима"?

Не чувстваше ли нищо във сърцето,
не чувстваше ли нищо във нощта,
не разбра ли, че ти бе момчето,
което аз обичах повече от всичко на света?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолина Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...