Повече от всичко на света
Нощното небе е тъй красиво,
някога то беше наше до зори,
гледахме небето тъй щастливо,
отдадени на обич и мечти.
Какво ли стана с любовта,
с думите, изречени тъй нежно,
нима загубихме ги във нощта,
в синьото небе безбрежно.
Дали била е любовта лъжа,
а думите - измама непростима,
нима и всичко е било лъжа,
защо наричаше ме ти "любима"?
Не чувстваше ли нищо във сърцето,
не чувстваше ли нищо във нощта,
не разбра ли, че ти бе момчето,
което аз обичах повече от всичко на света?!
някога то беше наше до зори,
гледахме небето тъй щастливо,
отдадени на обич и мечти.
Какво ли стана с любовта,
с думите, изречени тъй нежно,
нима загубихме ги във нощта,
в синьото небе безбрежно.
Дали била е любовта лъжа,
а думите - измама непростима,
нима и всичко е било лъжа,
защо наричаше ме ти "любима"?
Не чувстваше ли нищо във сърцето,
не чувстваше ли нищо във нощта,
не разбра ли, че ти бе момчето,
което аз обичах повече от всичко на света?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолина Борисова Всички права запазени
