Sep 14, 2007, 7:42 PM

Повече от всичко на света

  Poetry
971 0 2
Нощното небе е тъй красиво,
някога то беше наше до зори,
гледахме небето тъй щастливо,
отдадени на обич и мечти.

Какво ли стана с любовта,
с думите, изречени тъй нежно,
нима загубихме ги във нощта,
в синьото небе безбрежно.

Дали била е любовта лъжа,
а думите - измама непростима,
нима и всичко е било лъжа,
защо наричаше ме ти "любима"?

Не чувстваше ли нищо във сърцето,
не чувстваше ли нищо във нощта,
не разбра ли, че ти бе момчето,
което аз обичах повече от всичко на света?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолина Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...