Sep 14, 2007, 7:42 PM

Повече от всичко на света

  Poetry
965 0 2
Нощното небе е тъй красиво,
някога то беше наше до зори,
гледахме небето тъй щастливо,
отдадени на обич и мечти.

Какво ли стана с любовта,
с думите, изречени тъй нежно,
нима загубихме ги във нощта,
в синьото небе безбрежно.

Дали била е любовта лъжа,
а думите - измама непростима,
нима и всичко е било лъжа,
защо наричаше ме ти "любима"?

Не чувстваше ли нищо във сърцето,
не чувстваше ли нищо във нощта,
не разбра ли, че ти бе момчето,
което аз обичах повече от всичко на света?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолина Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...