3 ago 2007, 22:29

Повикай ме...

  Poesía
962 0 7
Повикай ме...

Повикай ме...
Когато осъзнаеш...
каква болезнена следа
оставяш винаги след теб...
Повикай ме...
Когато в утрешния ден  прозреш...
че не е страшно да се раздадеш...
Повикай ме...
Когато чувстваш се самотен...
и от безпътица премазан си.
Повикай ме...
Когато болка стяга твоята душа...
и ти се иска да умреш...
Повикай ме...
Когато имаш нужда от приятел!
Повикай ме...
Тогава ти ще разбереш...
че за приятеля бих дала всичко...
дори с живота ще платя!

Пепи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Повикай ме..
    Когато болка стяга твоята душа.
    Повикай ме..
    Когато имаш нужда от приятел!"
    Толкова е хубаво,че ще си го повтарям често на глас.
  • Много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • истински Човек! Истински Приятел!
  • Само достоен човек може да стигне до това, може би!?
    Поздрави за стиха!!!
  • Щастливци са приятелите ти, че те имат, Пепи!
    Толкова нежна и всеотдайна!
    Поздрави на теб и за стиха!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...