3 ago 2007, 22:29

Повикай ме... 

  Poesía
725 0 7
Повикай ме...

Повикай ме...
Когато осъзнаеш...
каква болезнена следа
оставяш винаги след теб...
Повикай ме...
Когато в утрешния ден  прозреш...
че не е страшно да се раздадеш...
Повикай ме...
Когато чувстваш се самотен...
и от безпътица премазан си.
Повикай ме...
Когато болка стяга твоята душа...
и ти се иска да умреш...
Повикай ме...
Когато имаш нужда от приятел!
Повикай ме...
Тогава ти ще разбереш...
че за приятеля бих дала всичко...
дори с живота ще платя!

Пепи

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Повикай ме..
    Когато болка стяга твоята душа.
    Повикай ме..
    Когато имаш нужда от приятел!"
    Толкова е хубаво,че ще си го повтарям често на глас.
  • Много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • истински Човек! Истински Приятел!
  • Само достоен човек може да стигне до това, може би!?
    Поздрави за стиха!!!
  • Щастливци са приятелите ти, че те имат, Пепи!
    Толкова нежна и всеотдайна!
    Поздрави на теб и за стиха!
  • Дано!
  • "Повикай ме...
    Тогава ти ще разбереш...
    че за приятеля бих дала всичко...
    дори с живота ще платя!"

    Това е истинско приятелство!!! Поздрави, Пепи!!!
Propuestas
: ??:??