3 mar 2008, 9:21

Поврат

  Poesía
832 0 2
Животът е превратно нещо,
но всичко пак ми тръгна на погрешно.

Пак останаха дела неоценени -
последица от мисли лошо изразени.

Смазана от болка и тъга,
сама се изтезавам аз сега.

В труден час, без майчина опора,
чувствам се убита от умора.

Искам времето да върна
и живота си към добро да преобърна.

Стига мъки и проблеми,
ще трябва да настане друго време.

Благодарение на синовете ми прекрасни,
ще загърбя мислите нещастни.

С мил съпруг и със любящ баща
ще се справя с всичко на света.

Няма злато и пари,
което тез безценни същества да замени!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Трайкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...