Mar 3, 2008, 9:21 AM

Поврат 

  Poetry
599 0 2
Животът е превратно нещо,
но всичко пак ми тръгна на погрешно.

Пак останаха дела неоценени -
последица от мисли лошо изразени.

Смазана от болка и тъга,
сама се изтезавам аз сега.

В труден час, без майчина опора,
чувствам се убита от умора.

Искам времето да върна
и живота си към добро да преобърна.

Стига мъки и проблеми,
ще трябва да настане друго време.

Благодарение на синовете ми прекрасни,
ще загърбя мислите нещастни.

С мил съпруг и със любящ баща
ще се справя с всичко на света.

Няма злато и пари,
което тез безценни същества да замени!

© Емилия Трайкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??