Mar 3, 2008, 9:21 AM

Поврат

  Poetry
828 0 2
Животът е превратно нещо,
но всичко пак ми тръгна на погрешно.

Пак останаха дела неоценени -
последица от мисли лошо изразени.

Смазана от болка и тъга,
сама се изтезавам аз сега.

В труден час, без майчина опора,
чувствам се убита от умора.

Искам времето да върна
и живота си към добро да преобърна.

Стига мъки и проблеми,
ще трябва да настане друго време.

Благодарение на синовете ми прекрасни,
ще загърбя мислите нещастни.

С мил съпруг и със любящ баща
ще се справя с всичко на света.

Няма злато и пари,
което тез безценни същества да замени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Трайкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...