Mar 3, 2008, 9:21 AM

Поврат

  Poetry
826 0 2
Животът е превратно нещо,
но всичко пак ми тръгна на погрешно.

Пак останаха дела неоценени -
последица от мисли лошо изразени.

Смазана от болка и тъга,
сама се изтезавам аз сега.

В труден час, без майчина опора,
чувствам се убита от умора.

Искам времето да върна
и живота си към добро да преобърна.

Стига мъки и проблеми,
ще трябва да настане друго време.

Благодарение на синовете ми прекрасни,
ще загърбя мислите нещастни.

С мил съпруг и със любящ баща
ще се справя с всичко на света.

Няма злато и пари,
което тез безценни същества да замени!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Трайкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...