3.03.2008 г., 9:21

Поврат

823 0 2
Животът е превратно нещо,
но всичко пак ми тръгна на погрешно.

Пак останаха дела неоценени -
последица от мисли лошо изразени.

Смазана от болка и тъга,
сама се изтезавам аз сега.

В труден час, без майчина опора,
чувствам се убита от умора.

Искам времето да върна
и живота си към добро да преобърна.

Стига мъки и проблеми,
ще трябва да настане друго време.

Благодарение на синовете ми прекрасни,
ще загърбя мислите нещастни.

С мил съпруг и със любящ баща
ще се справя с всичко на света.

Няма злато и пари,
което тез безценни същества да замени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Трайкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...