22 mar 2009, 22:25

Повтарях много пъти...

1.1K 0 7

 

По колко пъти да повтарям -

  искам друг живот да ми даде,

   срамно своите врати да не затваря

Съдбата... и да не краде.

 

От моите  очи, преградно спиращи

от теб изпратените ми молби.

От моето  сърце, през тайните  прозиращо.

(То иска да не го боли.)

 

По колко пъти да се моля

 на Господ (имало го май).

И  влизайки в нова роля,

да зная, че и тука имам край.

 

От теб не исках нищо (ти  ми даде).

И аз в глада си за любов

бъдещето го предадох,

   за миналото ти не си готов.

 

  И  нося го у мене... бреме... сянка...

Поледица е в моята душа.

А гордата ми забелязана осанка

е  за околните лъжа... лъжа...

 

Повтарях много пъти на Съдбата,

че исках друг живот да ми даде.

"Добре! Защото си ината..."

Протегна се и тебе взе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...